Защо е важен авторитетът на бащата
За да научиш дете на семейно щастие, трябва да му го покажеш с обич и компромиси.
Още преди векове мъдрите са казали, че майката е тази, която показва на детето с любовта си какво е да си човек, а бащата с борбата за оцеляване - какво е светът. Затова не е случайна препоръката, че един човек трябва да расте в семейство, в което има и мъжки, и женски модел.
Във времето след промените имаше доста особености, плодовете от които ние, психолозите, берем днес, след почти 30 години. С идването на демокрацията хората се почувстваха свободни откъм жителство и морал. Освобождавайки се от всичко старо, започнаха да се освобождават и от формата на брачен живот. Появата на много двойки, които живеят на семейни начала, но без подпис в гражданското, е най-малкият ефект. Много жени започнаха да отглеждат сами децата си, поемайки ролята и на майка, и на татко. Бащата в такива непълни семейства се оказа излишен и отхвърлен. А модерните времена, които настанаха, донесоха много повече възможности жените да изкарват достатъчно пари, да притежават и да поддържат собствено жилище, да карат кола. Днес много такива жени често си мислят, че като обезпечат финансово едно дете, покриват всичко, което се изисква в семейството.
Но защо липсата на бащин модел се оказва драма?
Най-малкото защото в съжителството с мама и татко децата научават каква е ролята на жената и каква - на мъжа. А когато бащата го няма, представата за тези роли се размива.
В специализираната литература много добре е обяснено защо обикновено в остра възраст като пубертета децата - и момичето, и момчето, трябва да се отделят и да се противопоставят на майката. Синът се противопоставя на майката, защото това е една защита на природата срещу инцеста (кръвосмешението), защита срещу това, че той вече е сексуално активен.
Дъщерите се противопоставят на майките, за да осъзнаят собствената си сила и женственост и да не останат завинаги в сянката им. Тъкмо в този момент фигурата на бащата става още по-важна. Той се превръща в сигурния бряг, на който тези деца трябва да могат да акостират, за да имат опора.
Моментът на битовото отделяне от майката е и този, в който момчето или момичето започва да си търси партньор. Проблемът се появява, когато момчето, възпитано само от майка си, започва да вярва, че всички други жени, които ще срещне в живота си, ще го обичат и обгрижват като майка му. Затова се държи с избраниците си инфантилно с очакване да му обръщат внимание, да го изслушват, да го дундуркат. Две са посоките, в които може да тръгнат такива момчета. Едната е да регресират до жените до тях, изисквайки да ги отглеждат. Другата е да започнат да мразят всички жени, чувствайки се излъгани от майка си, която им е давала увереност, че всичко в живота им ще е наред, но е тъкмо обратното.
Когато все пак успеят да се съберат с някоя жена, се оказва, че тези вече пораснали мъже не умеят да се държат като мъже, защото просто не са имали такъв пример пред себе си. Не знаят как да поемат отговорност, да вземат решения, да носят последствията от тях, защото са свикнали майка им да го прави.
Днес по време на пубертета много момчета бягат от дома си, ходят по чужбина и по планините, за да възмъжеят и да съберат социалния опит, който толкова много им липсва като мъже. Преди тази роля донякъде играеше казармата.
Отсъствието на баща от живота на едно подрастващо момиче също носи дефицити за него. Защото израсналите в непълни семейства девойки, т.е. само с майка си, нямат модел и представа за мъж. В най-добрия случай са имали присъствието на някой дядо или вуйчо, които обаче не се вписват в класическата мъжка роля, защото не са партньори на майка им. И се оказва, че такова момиче не знае как да комуникира с противоположния пол или е с изкривена представа за него, защото мама не е водила мъже вкъщи или е скривала наличието на отношения с тях. В крайна сметка такова момиче често се озовава в двусмисленаситуацияхем иска да има мъж, хем не знае как да стигне до него. Успее ли да си намери партньор обаче, не знае как да продължи очакванията си. И той се озовава в ролята на мама в семейството. Не се изненадвайте на връзките с огромна възрастова разлика... При такива момчета и момичета никой не знае как да поеме отговорност и каква е ролята му в двойката. Резултатите са умопомрачаващи - момичетата стават мъжкарани, започват да покровителстват партньорите си и да ги “осиновяват”. Момчетата - обратно, започват да се вдетиняват, да се вживяват в ролята си на боговете вкъщи, както е било с мама, но не и да са партньори с жените си.
Какъв е финалът? Куп самотници, които не могат да си намерят половинки. И куп стари моми, красиви, с изключително добро образование и доходи, с добри и престижни професии и постове, които казват: “Няма мъже!”, и си поръчват дете инвитро от банка. Тъкмо тази е последната тенденция - самотни масово да си избират от ДНК банки с мъжки полови клетки, съобразени с изискванията им за цвят на кожата, очите, косата, за произход и образование. Подлагат се на процедура в инвитро клиники и раждат дизайнерски деца” Доскоро тенденцията беше двойките да не сключват брак. Една от причините бе страх от възможна загуба на жилище и материални ценности при развод. Но покрай днешните изравнени възможности и на жени, и на мъже всъщност мъжете започнаха да си губят децата. А инстинктите на младите хора се изострят от самотата. За щастие, напоследък браковете пак станаха ценност.
Изводът е, че няма как един истински мъж да бъде отгледан само от жена. Той трябва да има до себе си и баща - добър или лош, за да види каква е мъжката роля. И лошият пример за баща всъщност е пример за баща. Тогава можеш да разбереш какъв не искаш да бъдеш. И въобще някакъв модел на мъж е по-здравословен за децата, отколкото никакъв. Далеч съм, разбира се, от животозастрашаващите модели...
Разведени или самотни майки често геройски изтъкват жертвата, която са направили за децата си: “Цял живот съм работила за тях, отказах се от личен живот”. Баща е житейска роля! Не е необходимо да е биологичен. Загуба, раздяла, смърт не бива да спират жената да търси баща на децата си! А за да покажеш на едно дете какво е щастие, трябва да се научиш да обичаш и да правиш компромиси, за да имаш споделен “личен живот”.
АНИ ВЛАДИМИРОВА ПСИХОЛОГ