Скъпи колеги, драги ученици, уважаеми родители!

Необичаен е тазгодишния 24.05. От една страна няма я обичайната празнична обредност! Няма ги шествията с ликовете на Светите Равноапостолни братя. Випускниците няма да могат да отидат на първия си бал. Животът ни поднесе тази необичайност и за много от хората, 161 годишния празник в прослава на Солунските първоучители като че ли беше най -малкия проблем на фона на изпитанията, през които се наложи да преминем и ние като общност, а и целия свят. От друга страна като че ли в стремежа си да излезем от неудобното положение, да не би да „забравим“ святото дело на Кирил и Методий, се впуснахме в осъществяване на всякакви онлайн инициативи. Цял месец беше посветен на духовността. Нашите деца участваха активно. Поздравления заслужават и колегите и децата и разбира се родителите. Все за да изразим почит и признателност участвахме и в много изяви организирани от МОН, РУО, фондации, сдружения, медии и лични инициативи.

Уви! Не е същото! Но като че ли тъкмо този начин да отбележим за прореден път 24.05., ще ни покаже колко голяма е силата на нашето уважение към духовното начало на живота. Защото само силата на нашия дух ни преведе през предизвикателствата, с които ние като екип се справихме прекрасно. Успехът ни, изразен във взаимните ни оценки, в наградите, които получихме от МОН и РУО показа именно това: Колко е силен нашият учителски дух! Колко сме сплотени като екип! Колко много бързо преодоляхме предразсъдъците и рутината! И как изградихме нов модел на взаимодействие с родители и администрация, скрепявайки нашата общност с чувството на дълг и обич към децата!

Благодарим Ви, колеги! Вие сте едни съвършени професионалисти и безкрайно добри и влюбени в професията си хора.

Благодарим Ви, скъпи родители, за подкрепата и за съпричастието! Вече сте наясно през какво минава ежедневно всеки един от нас! Радвам се, че бяхме заедно и надявам се да продължим и занапред.

Скъпи деца!

Вие също сте герои! И то нашите малки герои! Не се стъписахте. Не ви чух да се оплаквате. Изтърпяхте да сте напълно затворени цели два месеца. И то без приятелите си и обичайните за възрастта игри и закачки!

На всички нас се полага да празнуваме. Дори и повече от обичайното. Но не само заради успешно очертаващия се край, а защото имаме шанса за пръв път в 161 годишната му история да празнуваме този празник истински духовно. Нека не ни липсва шумната показност на обичайното празнуване. Нека бъде празник в душите и в сърцата ни. Нека бъдем смирено горди, че тъкмо ние българите като народ, благодарение на Кирил и Методий и техните ученици Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава разбиват един мит, защитавайки правото на хората да общува на роден език, тъй както слънцето еднакво грее над всяко живо същество.

Честит празник и до нови върхове и успехи!

24.05. 2020г.

Вл. Виколов, Е. Чергиланова, В. Найденова!