Уважаеми ученици, скъпи колеги, драги родители!
По необичаен начин завършваме тази учебна година. Животът ни подложи на едно неочаквано изпитание, но ни даде възможност да си припомним, че не трябва да се самозабравяме. Човешко е да искаме по-добър живот! Но като че ли пропуснахме най-важното - да не заменяме добруването с охолство и самодоволство. Да почитаме близките си, да се уважаваме и подкрепяме. Защото в преследването на материалните облаги и превръщането им във фетиши със съмнителна стойност забравихме изконни човешки ценности. Този урок трябва да остане в съзнанието ни. А равносметките, които тепърва ще правим, нека да мерят не количества, а качества, които ни дават любов и надежда, че утре отново ще съмне и слънцето пак ще изгрее.
В този смисъл ние, общността на ОУ „Бачо Киро“, има на какво да се радваме. Сред първите приехме предизвикателството „дистанционно обучение“. Отзивите и мненията, които получаваме, са залог за оптимизъм. Оценките са проектирани в бъдещето. След време историята - безпристрастен съдник на човешките съдби - ще се произнесе дали този урок от най-елитното училище, наречено ЖИВОТ, е изиграл положителна роля за едно по-добро бъдеще. Но готовността ни за застанем пред поредното предизвикателство е безспорен успех! Той дойде след като години наред се учихме как да пригодим опита и професионалните си нагласи към условията на времето, в което живеем. Направихме го заради децата. Те нямат вина, че живеят сега! Животът ги изправя пред предизвикателства от друго естество и интуитивно разбират, че им трябват и умения, за да прилагат наученото в реалния живот.
Затова няма да чакам оценките на историята. Интуицията и опитът ми подсказват, че пътя, по който избрахме да тръгнем преди повече от три години, е правилен. Справихме се с предизвикателството, което за да ни изпита, сякаш ни поднесе реалния живот. При това се справихме без да търсим оправдания и дивиденти. Справихме се като общност и с това се гордея много. Сега и най невярващите разбраха смисъла на новия начин на преподаване. То гарантира компетенциите, които детската личност трябва да придобие сега, за да има успех и в бъдеще. Благодаря Ви, прекрасни мои колеги! Не познавам по-достойни от вас!
Скъпи ученици! Успешното приключване на обучението ви в тази различна година е един безспорен успех. Заслужихте си високите оценки по всички предмети, в това число и по най-важния предмет - по добротворство! Цели три месеца без приятели и обичайните за възрастта шеги и забавления. Сами с безизразното синьо екранче приехте предизвикателството и като жест на уважение към нас по-възрастните като по-уязвими от свирепия вирус. Благодаря ви, деца! Вие, заедно с прекрасните Ви учители, сте истински герои. Не поискахте компенсации и бонуси! Не излязохте на протести. Благодаря за доброто, което сторихте! Сега с надежда и гордост гледам в бъдещето, защото докато има деца като вас, животът ще продължи да се развива и усъвършенства!
Уважаеми родители! Без време успяхте да се „напъхате“ в обувките на другия. Уверихте се, че учителстването не е лъжица за всяка уста, но не ни изоставихте. Изпитанието, през което минахме, ни остави дълбока следа на единство и общност, която потвърждава правилото на дедите ни, че „Съединението прави силата“. Да, наистина заедно можем повече.
Време е за заслужен отдих! Весела и ползотворна Ваканция на всички!